Желязната църква "Свети Стефан"

Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за “Свети Стефан” – желязната църква. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят.

Издига се в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.

Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.

2006